Плясък от криле на гълъби
Безмълвен стон на спящи сгради
Сутрешна мъгла прибира пипала
Първа цигара на балкона – по пижама
Долу – първа бира със кафе
Денят започва

Задоволи ли прищевките си, ти, моя тъмна страна?! Сега ще редим ли заедно пъзела на умопомрачението? Тежки вълни обливат съзнанието, изпълнено до пръсване от натежали спомени без чувства и без контрол, които се блъскат, стрелкат, падат, стават, гмуркат, плуват, давят, влачат, хленчат и умират голи. Това е само началото на една прелюдия без начало и без край, стъпваща по ръба така фино, както балерините не могат. И това сякаш се случва постоянно, без усилие и без външна намеса. Но не знаеш ли, че желанието убива?! Унищожение!!!